Мислех, че животът ми е свършил на 20. Сега съм в собствения си дом, до човека, когото обичам.
Основателят на bulgayriaБългария
Как беше тогава
Когато си млад и гей в България, усещането е, че си изваден от живота. Не че ти е трудно — а че мястото, което другите получават по подразбиране, за теб просто го няма.
Никой не ми беше казал нищо вярно. Не знаех какво е PrEP и ми отне близо година да разбера. Не знаех, че ХИВ при лечение става непредаваем и че животът просто продължава. Информацията я имаше някъде, но беше разпръсната по сайтове от 2008 г., които се отварят трудно и говорят като бланка по европроект.
В такъв момент е много лесно да решиш, че това е краят на всичко. Аз бях там.
Какво помогна
Времето. Не като утеха, а буквално: чувството, което ми беше абсолютно сигурно, че никога няма да се промени, се промени.
Това, че останах достатъчно дълго, за да се окажа от другата страна.
И по-късно — да разбера, че нищо не ми е наред. Че тежестта не идваше от това какъв съм, а от това, което се беше струпало отгоре ми.
Как е сега
Мигваш и си с десет години по-голям, в собствения си дом, до своя човек. И е хубаво.
Хубаво е, защото един ден си решил да останеш.
Този сайт е нещото, което ми трябваше и не можах да намеря. Затова го има.
На тебДа си гей е окей. Да имаш ХИВ е окей. Да срещаш неразбирателство също е окей — всеки с темпото си. Обичам те.