На тази страница
Как да четеш тази страница
Всеки факт тук идва от документ, който е отворен и прочетен. Нищо не е добавено по памет и нищо не е закръглено, за да звучи по-добре.
Част от тази история обаче стъпва на тънка основа: затворени архиви, таблоидни интервюта от 2004–2006 г., едно-две академични изследвания. Когато е така, го маркираме на самото място, вместо да го изгладим.
- Средна сигурностСтъпва на един източник, на преразказ или на интервю, до чийто оригинал не стигнахме.
- Ниска сигурностПубликува се само защото се цитира широко — и веднага се казва къде е слабото място.
- УговоркаТук източниците си противоречат или широко повтарян разказ е неточен. Текстът в рамката е важен колкото самото събитие.
Числа, които не успяхме да съгласуваме
- Задържаните на първия София Прайд, 2008 г.: около 60 (Ройтерс, от място, същия ден) срещу 88 (българската Уикипедия, без източник).
- Подсъдимите в процеса от 1964 г.: 28 (Груев, Пачкова) срещу 26 (други преразкази).
- София Прайд 2022 г.: 12 000 (ILGA-Europe) срещу „близо 15 000“ (самите организатори).
- Наказанието по закона от 1896 г.: шест месеца (БХК, 2001) срещу пет години (Писанкънева, 2005).
- Годините на груповите процеси: Груев дава ту 1974, ту 1973 — в една и съща статия.
Преди модерната държаваIX–X век
Криминализацията не е българско изобретение. Тя пристига с преводна книга.
IX–X век, при цар Симеон (893–927)
Еклогата, преведена на славянски
Най-старият текст в българското право, който предвижда наказателна отговорност за еднополови действия, е византийската Еклога, преведена на славянски при управлението на цар Симеон. Титул 17, текст 38 предвижда смърт чрез меч и за двамата, с помилване за пасивния партньор под 20 години.
По-старият „Закон за съдене на людите“ от IX век няма такава разпоредба. А Еклогата наказва еднополовия акт по-тежко от изнасилването и блудството, за които се отрязва носът на извършителя.
Тоест: най-суровата норма идва отвън — с византийското църковно право. Не от нещо изконно българско.
Средна сигурност
Царство България1878 – 1944
Първият модерен български наказателен закон описва точно колко струва да си мъж, който спи с мъж. Жените не са споменати — не защото са позволени, а защото не са мислими за законодателя.
Първият наказателен закон след Освобождението
Наказателният закон, в сила от 1 май 1896 г., криминализира половите актове между мъже над 16 години. Правният анализ на Българския хелзинкски комитет от 2001 г. цитира разпоредбата дословно.
Законът говори само за мъже. Сексът между жени не е уреден изобщо. Това мълчание ще се повтори през целия ХХ век — и е причината днес да знаем толкова малко за лесбийките от този период.
За мъжки хомосексуализъм (педерастия) между лица, по-възрастни от 16 години, както и за скотоложство, наказанието е тъмничен затвор за 6 месеца.
Наказателен закон (1896), цитиран по правното изследване на БХК, 2001 г. Уговорка
Източниците не съвпадат за наказанието. БХК (2001) и собственият текст на Пачкова (2022) казват шест месеца; на същата страница обаче Пачкова цитира Писанкънева (2005), според която старият закон предвижда пет години. Публикуваме шестте месеца, защото юридическият анализ на БХК е най-прецизният от трите — и оставяме разминаването видимо.
1940 – 1944 г.
Първите преследвания — при правителството на Филов
Историкът Михаил Груев отбелязва, че до 1944 г. „общодемократичната рамка“ на управлението възпрепятства системните репресии, и че първите преследвания на „хора с противоестествени сексуални влечения“ идват при режима на Филов, 1940–1944 г.
Средна сигурност
Народна република1944 – 1989
Това е частта, която най-често липсва. Не защото не се е случила, а защото архивът е затворен, а хората, които биха разказали, вече не са между живите.
11 януари 1945 г. и 8 октомври 1946 г.
Списъци и лагери — преди какъвто и да е закон
Указ № 8 от 11 януари 1945 г., подписан от вътрешния министър Антон Югов, узаконява „трудововъзпитателните общежития“ — тоест лагерите. През 1946 г. „Законът за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите“ (ДВ, бр. 43 от 8 октомври 1946 г.) започва да се прилага и към хомосексуалните.
Югов изпраща специална инструкция до милиционерските служби и кметовете: да се съставят подробни списъци не само на „морално разложените“, а изрично и на „хомосексуалистите или на тези, за които се предполага, че са такива“. Груев цитира архива: АМВР, ф. 1, оп. 2, а.е. 16, л. 16–22.
Тук е важното: преследването започва, преди какъвто и да е закон да ги назове — през закона за безделниците. Груев пише, че от този контингент излиза „немалка част от бъдещите концлагеристи и затворници“.
Член 176: изричната забрана — и за жените
Наказателният закон от 1951 г. (Известия на Президиума на Народното събрание, бр. 13 от 13 февруари 1951 г.), заедно с Наказателно-процесуалния кодекс от 1952 г., създава рамката, по която хомосексуалните се съдят. Ако актът е извършен чрез насилие или чрез използване на положение на зависимост, наказанието е от 2 до 5 години.
Понеже текстът говори за „полово удовлетворение“, а не само за сношение, той обхваща и жените. Писанкънева подчертава, че точно това е разликата от подобните закони в другите социалистически държави. Изменение от 1956 г. въвежда по-тежко наказание, когато деянието е с лице под 14 години.
За полово сношение или полово удовлетворение между лица от еднакъв пол наказанието е лишаване от свобода до 3 години.
Чл. 176 от Наказателния закон, 1951 г. 1959 – 1962 г.
Ловеч и Скравена
През 1959 г. повечето лагери — Белене, Персин, Бобов дол — са закрити и част от интернираните са прехвърлени в новия трудововъзпитателен лагер край Ловеч, а жените в Скравена. Той работи до 1962 г.
Сред изолираните там без срок и без присъда — като „хулигани“, „крадци, измамници, пияници, развратници и други непоправими нетрудови елементи“ — има и „немалко представители на хомосексуалния контингент“.
Уговорка
Внимавай как се преразказва това. Нито един източник, който отворихме, не дава брой на гей мъжете, изпратени в Ловеч, и нито един не твърди, че Ловеч е бил лагер за хомосексуални. Документираното е по-тясно: гей мъже са били помитани в недиференцирана категория „асоциални“ и част от тях са стигнали до Ловеч и Скравена. В това е и допълнителната жестокост — както отбелязва Попова, разтварянето в тази маса „отказва на хомосексуалиста битие като такъв“.
Средна сигурност
1961, 1964, 1973/1974 и 1981 г.
Четири групови процеса срещу културния елит
Груев пише за четири групови съдебни процеса срещу представители на културния елит, обвинени като „меки китки“ — през 1961, 1964, 1974 и последният през 1981 г. Всички те са предшествани от сериозна „профилактична работа“ от страна на Държавна сигурност.
Уговорка
В същата статия Груев по-нататък пише, че следващият групов процес след 1964 г. е бил „през 1973 г.“. Пачкова, позовавайки се на него, дава 1961, 1964 и 1973. Не можем да изгладим това: най-добрият научен източник по темата си противоречи сам. Приемай, че процесите са поне четири — 1961, 1964, средата на 70-те и 1981 г.
Средна сигурност
1962 – 1963 г.
Петльовден — и защо това не е „първият прайд“
По доклади на Държавна сигурност, използвани от Груев, през 1962 и 1963 г. артисти от Софийската оперета правят шествие от Централната баня до Горна баня — с кофа вазелин, сядане без панталони, симид и нарочно разпилян печен нахут. Груев го чете като присвояване на Петльовден (2 февруари) за „еснафски“ празник, в момент, когато старият обреден смисъл вече се е разпаднал.
На английски това често се преразказва като „първият български прайд, 1963 г.“. Не е. Било е субкултурен ритуал, не демонстрация за права. И е много по-интересно от мита.
По същото време — в началото на 60-те — „вазелин“ и „вазелинко“ влизат в българския жаргон като дума за гей мъж. Груев се позовава на речник на българския жаргон.
1964 г.
Хайката и груповият процес
След като шествието е обявено за „ярка и неприкрита проява срещу народната власт“, властта организира групов процес — срещу 28 души по данни на Груев и Пачкова. Преди него, по заповед на вътрешния министър Дико Диков, в София и в страната е вдигната масова хайка. Сред задържаните са журналистът Атанас Свиленов, текстописецът и импресарио Васил Андреев, актьорът Георги Парцалев и поетът и преводач Борислав Георгиев. Осъдените получават от 2 до 5 години, изтърпявани при лек режим, с работа в тухларната край Южния парк.
Единственият тогавашен български сексолог, д-р Тодор Бостанджиев, се явява като вещо лице и твърди, че хомосексуалността е психично заболяване — и следователно смекчаващо вината обстоятелство.
Разследването стига до по-високопоставени лица, което принуждава чистката да бъде ограничена; някои обвиняеми са извадени от подсъдимата скамейка заради общественото си положение. След процеса в Централната баня е окачено голямо табло със снимки на известни „лица с противоестествени прояви“ — за да ги разпознават гражданите.
Уговорка
Броят на подсъдимите се разминава: Груев и Пачкова казват 28, английската Уикипедия и в. „Блиц“ — 26. Самият Груев е откровен, че за детайлите ползва интервюта в таблоида „Шоу“ със „съмнителна надеждност“, както и материали, които по закон може да цитира само като „личен архив“.
Средна сигурност
след 1964 г.
Хормони
Васил Андреев, един от осъдените, разказва пред сп. „Шоу“, че върху затворниците са правени опити да бъдат „поправени“ чрез инжектиране на мъжки хормони. Сред подложените на това е и балетистът, известен под сценичното име Жанет.
За хомосексуализъм и комунизъм лек няма.
Един от мъжете, подложени на хормонално „лечение“, по разказа на Васил Андреев Уговорка
Има и втори разказ — в англоезична статия от 2021 г. — за два протокола: една група с тестостерон, друга с естроген, показвани снимки на мъже и повръщателно средство; и за оцелял, който свързва с това по-късен хипофизен аденом. Не успяхме да проследим този разказ до архивен или научен източник. Той е свидетелство на оцелял, преразказано от медия, и трябва да се чете точно така.
Средна сигурност
1968 г.
Лекарите молят: махнете това от кодекса
Д-р Тодор Бостанджиев подготвя изложение до Централния комитет на БКП, съподписано от професорите Шипковенски, Шаранков и Заимов, с искане хомосексуалността да отпадне от списъка на престъпленията в кодекса, който тогава се пише.
Груев отбелязва и че работната група по кодекса праща един от членовете си, бъдещия професор М. Паликарски, да разговаря с осъдени за хомосексуалност мъже, изтърпяващи леки присъди в тухларната в Нови Искър.
Уговорка
Това се знае от интервю на самия Бостанджиев в сп. „Шоу“ от 2006 г. — ретроспективно свидетелство четири десетилетия по-късно, не архивен документ.
Средна сигурност
Декриминализация — над година преди Стоунуол
Наказателният кодекс е обнародван в ДВ, бр. 26 от 2 април 1968 г. (попр. ДВ, бр. 29 от 12 април 1968 г.) и влиза в сила на 1 май 1968 г. С него общият състав за доброволни еднополови действия отпада. БХК го формулира без заобикалки: „С приемането на този кодекс хомосексуалността е декриминализирана за първи път в модерна България.“
Това е над година преди Стоунуол. Запомни го за следващия път, когато някой ти каже, че всичко това е внесено отвън и наскоро.
Уговорка
Циркулиращата на английски дата „1966“ не се потвърждава от нито един нормативен източник, който отворихме. Действащата правна дата е 1 май 1968 г.; 1966 г. се отнася най-много до дебата по изготвянето.
1968 г. — същият кодекс
Но член 157 остава и криминализира самата видимост
Декриминализацията не е равенство. Член 157 запазва отделен състав за еднополови действия чрез сила, заплашване или използване на положение на зависимост или надзор — от една до пет години и обществено порицание. Отделни алинеи покриват непълнолетните, публичната проява и еднополовите действия срещу материална облага; за последното съдът може да наложи и принудително заселване.
Груев обобщава: променени са някои формулировки, но максималните размери на наказанията остават същите, както в закона от 1951 г. Той нарича остатъка „дамоклев меч“. БХК добавя, че при широко тълкуване в състава за публична проява попадат и „двама мъже, които се държат за ръце, докато вървят“.
Тоест: от 1968 г. нататък можеш да си гей вкъщи. Не можеш да си гей навън. Това ще продължи още 34 години.
…който върши хомосексуални действия открито и по скандален начин или по начин да подтикне другиго по пътя на извратяването.
Чл. 157, ал. 3 от Наказателния кодекс в редакцията от 1968 г. 1968 – 1989 г.
„Вербуван на база компроматериал“
Централното заключение на Груев е, че оцелелите текстове на чл. 157 се превръщат в удобно средство за шантаж на Държавна сигурност спрямо стотици хора, държащи да запазят в тайна ориентацията си. Те са принуждавани да вършат част от най-мръсните възлагани задачи — нерядко спрямо свои близки и роднини. В досиетата на мнозина от тях се чете фразата „Вербуван на база компроматериал“.
ДС ползва и собствена таксономия, събрана от доносници вътре в средата: „витринки“ (личащите), „лимонките“ (криещите се), „влъхви“ (несигурните). През 70-те и 80-те действа Специализирана група за борба с безнравствените престъпления, която наблюдава конкретни места: Централната баня, тоалетните пред Софийския университет, Докторската градина и ул. „Солунска“, гарата в Пловдив, съблекалните на варненския плаж, баните в Хисаря и Красново.
Груев описва и организирани от милицията побои над гей мъже около обществените тоалетни, възлагани по-късно на курсанти от школите на МВР и ЦСКА като „жива“ практика, и стрелба през 1972 г. срещу един от нападателите, след която един капитан се самоубива.
Уговорка
Тази част стъпва отчасти на материали, които Груев може да цитира само като „личен архив“ — заради Закона за защита на класифицираната информация и Закона за защита на личните данни — и отчасти на мемоара на бившия следовател Г. Дилков-Лорда „Ченге-убиец“ (1996). Самият той е изричен, че доказателствената му база е тънка и отчасти таблоидна.
Средна сигурност
1951 – 1988 г.
Какво пише в учебниците
През 1963 г. д-р Бостанджиев създава първия български сексологичен кабинет към Института по неврология и психиатрия; през 1972 г. групата около него става Институт по сексология, с паралелен център в Пловдив.
През 50-те „педерастията“ или „уранизмът“ се води сред „Разстройства на волята“, по съветски образец. Стандартният учебник по психиатрия за студенти по медицина от 1973 г. я поставя под „Полово извратени психопатии“ — но за първи път отбелязва, че причината ѝ е спорна. В „Ръководство по психиатрия“ от 1988 г., чийто раздел за половите разстройства пише Бостанджиев, българската медицина вече е близо до международните позиции.
За сравнение: Американската психиатрична асоциация маха хомосексуалността от DSM през 1973 г.; Световната здравна организация я маха от МКБ едва през 1991 г.
Успоредно с това „Българска народна медицина“ на Петър Димков, преиздадена и разширена през 1977 г., учи родителите, че „най-вредни от всичко за душата и тялото са онанизмът, педерастията и лесбийството“, и предписва квасени лапи, салата от суров лук и магданоз и вегетарианско вино.
Рамката „болест“ е и това, което ги осъжда, и това, което през 1964 г. смекчава присъдите им. Двете вървят заедно — и това е важно за всеки, който днес чуе думата „лечение“.
Възрастта за съгласие се изравнява — за първи път
До 1986 г. възрастта, от която съгласието освобождава еднополовия партньор от наказателна отговорност, е 18 години. С изменението от 1986 г. тя пада на 14 — изравнена с хетеросексуалната.
За първи път от началото на модерната българска държава законът мери с една мярка. Ще издържи единайсет години.
Преходът1989 – 2007
След 1989 г. нищо не се променя автоматично. Дискриминационните текстове падат един по един, между 2002 и 2006 г., и то главно защото някой ги е описал черно на бяло за европейска аудитория.
Джемини — първата организация
Българска гей организация „Джемини“ е учредена на 9 септември 1992 г. и става първата членска национална ЛГБТ организация в страната.
Сериозно активна като представителна организация е между 2001 и 2004 г.: работи през 2003 г. заедно с други организации по приемането на антидискриминационния закон, организира първата българска ЛГБТ конференция през 2004 г., а през 2006 г. София е домакин на 28-ата годишна конференция на ILGA-Europe. „Джемини“ води и профилактична работа по ХИВ и полово предавани инфекции, а от 1 юни 2005 г. настоява за законово признаване на фактическото съжителство — за еднополовите и за разнополовите двойки едновременно.
Организацията преустановява дейност в края на 2009 / началото на 2010 г.
Средна сигурност
1993 – 1998 г.
Колко души всъщност са съдени по чл. 157
БХК публикува данни на Националния статистически институт за съдените по чл. 157: 10 души през 1993 г., 20 през 1994 г., 18 през 1995 г., 12 през 1996 г., 18 през 1997 г. и 37 през 1998 г. Всички са мъже.
Всички са по първите три алинеи. Нито един човек не е съден за публични или „скандални“ хомосексуални действия, нито за хомосексуална проституция. Делата по чл. 157 са около 7% от обема на главата за блудство и под 1% от всички съдени лица.
Съставите за видимост почти не стигат до съд. Това не значи, че не работят: заплахата не е нужно да бъде използвана, за да върши работа.
Неравенството е върнато
Законодателят вдига обратно прага: еднополовите действия с лица под 16 години стават забранени, докато хетеросексуалният праг остава 14. Неравенството, премахнато през 1986 г., е възстановено — и ще стои пет години.
Затова не бива да се повтаря удобното изречение „неравната възраст за съгласие от 1968 г. беше премахната през 2002 г.“. Истинската последователност е: 18 от 1968 г., 14 от 1986 г., 16 от 1997 г., 14 от 2002 г.
октомври 2001 г.
Хелзинкският комитет описва щетата
Българският хелзинкски комитет публикува правно изследване на Бойко Боев за положението на хомосексуалните в българското законодателство, с препоръки да отпаднат точно онези разпоредби, които ще паднат година по-късно. Изследването е писано за аудитория в Съвета на Европа и в контекста на присъединяването към ЕС.
То и до днес е най-добрият единствен източник за правното положение преди 2002 г.
Видимостта престава да бъде престъпление
Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс прави две неща. Връща възрастта за съгласие на 14 години — изравнена. И отменя алинеята за хомосексуални действия, извършени „открито и по скандален начин“.
Второто почти никога не се споменава в англоезичните обобщения, а е по-важното. На 27 септември 2002 г. — 34 години след „декриминализацията“ — публичната видимост на еднополовата близост престава да бъде престъпление в България.
„Джемини“ твърди, че промяната е по нейна инициатива; правният тласък най-вероятно идва от доклада на БХК от предходната година.
Закон за защита от дискриминация
Законът е изготвен през 2003 г. и влиза в сила на 1 януари 2004 г. Той въвежда европейските директиви 2000/43/ЕО, 2000/78/ЕО и 2002/73/ЕО и създава Комисията за защита от дискриминация, успоредно с триинстанционен съдебен път по граждански иск.
Сексуалната ориентация е сред защитените признаци — заради Рамковата директива, която покрива заетостта. Затова българската защита и до днес е най-силна именно на работното място.
Средна сигурност
2003 – 2005 г.
Билитис — и седемте имена
През 2004 г. няколко гей и бисексуални жени създават неформална група, от която се ражда „Билитис“ — първата ЛГБТИ организация, водена от жени и насочена към нуждите и правата на жените. Името избира основателката Моника Писанкънева.
За съдебната регистрация трябват лични данни. От над 20 жени, които се събират в група за самопомощ от 2003 г., само 7 дават имената си. Останалите не се съгласяват имената им да станат публични.
Това последното е исторически факт, а не подробност: през 2004 г. повечето основателки не могат да сложат подписа си под лесбийска организация.
През август 2005 г. „Билитис“ прави първия активистки летен лагер за лесбийки и бисексуални жени във Варна — 15 участнички. От него израства Софийският ЛГБТ Арт Фест, днес Sofia LGBTI Community Fest.
Поход ЗА равноправие
Първото документирано публично събиране на нехетеросексуални хора в България е на 17 май 2005 г., за Международния ден срещу хомофобията. Организирано е в София от „Джемини“ под името „Поход ЗА равноправие“.
Уговорка
Съобщава се за около 500 участници. Тази цифра идва от статия в „Дневник“ от същия ден, цитирана в енциклопедична справка, но самата статия не беше отворена. Ако е вярна, походът е събрал няколко пъти повече хора от първия София Прайд три години по-късно — точно затова не я публикуваме като установена.
Ниска сигурност
Последната изрично дискриминационна алинея пада
Алинеята, наказваща еднополови действия срещу материална облага — с възможно допълнително принудително заселване — е изменяна през 2002 и 2004 г. и окончателно отменена с изменение, обнародвано в ДВ, бр. 75 от 12 септември 2006 г., в сила от 13 октомври 2006 г.
Оттук нататък в кодекса вече няма текст, който наказва нещо само защото е еднополово. Остава обаче самият чл. 157 — виж последния ред на тази хронология.
ноември 2007 г.
Билбордовете на Азис са свалени
„Дневник“ съобщава, че Бойко Борисов, тогава кмет на София, е разпоредил да бъдат свалени билбордовете, показващи Азис с партньора му. „Джемини“ отговаря с отворено писмо.
Средна сигурност
Видимост2008 – 2026
Осемнайсет години между сто души с полицейски кордон и десет хиляди без нито един инцидент — и после закон, който забранява думата в училище. Тази част от историята не върви в една посока.
Първият София Прайд — и бутилката със запалителна смес
Около 100 души минават през центъра на София, за да протестират срещу дискриминацията. Ройтерс, от същия ден: полицията задържа около 60 крайнодесни, които хвърлят бутилка със запалителна смес и се опитват да разбият шествието; други хвърлят яйца, някои носят палки. Никой не е ранен.
Патриархът нарича шествието „безнравствено и греховно“. Главният мюфтия нарича хомосексуалността болест. Премиерът социалист Сергей Станишев казва, че не харесва „манифестирането и демонстрирането на такива ориентации“. Ден по-рано Amnesty International призовава властите да осигурят достатъчна охрана.
Уговорка
Числата се разминават и няма да се правим, че не се разминават. Ройтерс, на място и същия ден: около 60 задържани, около 100 участници, поне една запалителна бомба. Българската Уикипедия: няколкостотин нападатели и 88 задържани — без източник. Английската Уикипедия: 120 участници и 70 задържани преди шествието, позовавайки се на същия текст на Ройтерс, който не казва това. Ползвай версията на Ройтерс.
Убийството на Михаил Стоянов
Михаил Стоянов, 25-годишен студент по медицина, е пребит до смърт в Борисовата градина вечерта на 30 септември 2008 г. Близо две години няма задържани. През юни 2010 г. полицията арестува Радослав Кирчев и Александър Георгиев, които казват на разследващите, че са били част от група от петима, „чистила“ парка от гейове; разследването намира данни за поне десет други нападения.
Майка му, Христина Стоянова, публично казва, че не знае дали синът ѝ е бил гей. Той е убит, защото нападателите му са го взели за гей. Затова случаят стои в тази хронология не като разказ за жертва, а като мярка за това какво прави наказателен кодекс без престъпление от омраза.
Обвинителният акт е внесен едва през декември 2012 г. На 4 май 2012 г., когато изтича двугодишният срок на задържането, има граждански протест срещу забавянето; през септември 2012 г. БХК и Amnesty International водят международна кампания. През 2017 г. Софийският апелативен съд осъжда Георгиев на 15 години, а Кирчев на 6; през 2018 г. Върховният касационен съд намалява присъдите на 10 години и на 4 години и 6 месеца.
Уговорка
Хронологията и размерите на присъдите са по подробна енциклопедична статия, чиито отделни бележки не бяха отворени поотделно. Приемай присъдите за вероятни, а не за проверени.
Средна сигурност
2009 – 2012 г.
Прайдът расте
След като „Джемини“ спира дейност, „Билитис“ поема организирането на София Прайд през 2009 г. Броят на участниците расте: над 300 през 2009 г. (27 юни), над 700 през 2010 г. (26 юни), над 1200 през 2011 г. (18 юни), над 2000 през 2012 г. (30 юни).
След 2012 г. организационният комитет се разширява с Българския хелзинкски комитет и с младежката организация „Действие“, а през 2014 г. се присъединява и „ГЛАС“.
Уговорка
Цифрите за 2009–2012 г. идват от енциклопедични справки и цитираните в тях новини; самите новини не бяха отворени. Приемай ги като порядък, не като преброяване.
Средна сигурност
МВР още държи списък
Седмичникът „168 часа“ съобщава, че близо две десетилетия след 1989 г. Министерството на вътрешните работи продължава да пази и ползва архив с българи, регистрирани като хомосексуални. Вестникът се сдобива с документ от архива на министерството и с копие от Автоматизираната информационна система, заверено „вярно с оригинала“ от Софийския градски съд и използвано по дело срещу бивш депутат.
Според източниците в списъците има настоящи и бивши политици, някои регистрирани още от 70-те; по правилата всяко ползване на досие от оперативен работник е трябвало да се отбелязва. Бившият вътрешен министър Емануил Йорданов заявява пред вестника, че такъв списък е противоконституционен и трябва да бъде унищожен. Министерството отговаря, че архивът на хомосексуалните, създаден от Държавна сигурност, вече е предаден на Комисията по досиетата.
Апаратът е надживял режима с двайсет години.
2014 г.
ГЛАС
Симеон Василев основава фондация „ГЛАС“ (Gays and Lesbians Accepted in Society) — правна помощ за ЛГБТ хора, срещнали дискриминация, и работа върху общественото разбиране и приемане. Същата година ГЛАС влиза в организационния комитет на София Прайд.
Днес зад прайда стоят четири организации: „Билитис“, „ГЛАС“, „ЛГБТ Действие“ и Българският хелзинкски комитет.
Средна сигурност
Първото правно признаване на пола за интерсекс човек
Софийският градски съд разрешава на Пол Найденов — съпредседател и съосновател на „Билитис“ — да смени документите си. Това е първото правно признаване на пола за интерсекс човек в България.
2018 г.
Rainbow Hub
„Билитис“ отваря Rainbow Hub — първият ЛГБТИ общностен център в България, в партньорство с фондация ГЛАС и младежката организация „Действие“.
Десетият София Прайд същата година събира над 3000 души и 18 дипломатически мисии.
Шест хиляди — и после тишина
Дванадесетият София Прайд, 8 юни 2019 г., събира около 6000 души.
През 2020 г. прайдът не се провежда заради пандемията.
Първият прайд извън София — и нападението
Първият Бургас Прайд се провежда на 15 май 2021 г. — първото прайд шествие извън столицата. 40-те участници са нападнати от стотици екстремисти, които хвърлят яйца, камъни и димки и изгарят дъгово знаме. Полицията присъства и огражда шествието, но допуска контрадемонстрантите да се отклонят от планирания си маршрут и не защитава участниците.
В същия ден в Бургас се отслужва специална църковна служба „в защита и подкрепа на традиционното българско семейство и православните ценности“.
Втори Бургас Прайд се провежда през юли 2022 г.
Десет хиляди, без нито един инцидент
На 11 юни, в деня преди прайда, активисти прожектират дъгови цветове върху сградата на Народното събрание с искане властите да действат срещу престъпленията от омраза, и предават петиция със 17 000 подписа за защита на прайда.
На 12 юни София Прайд събира над 10 000 души — и минава без враждебни инциденти.
Нападението над Rainbow Hub
Общностният център Rainbow Hub и пространството The Steps са вандализирани няколко пъти през 2021 г. Кулминацията е на 30 октомври: кандидатът за президент и лидер на неофашистка партия Боян Расате нахлува в Rainbow Hub с още десетима, удря служителка в лицето и чупи мебели и техника. Служителката е Глория Филипова от фондация „Билитис“, която в този момент води група за подкрепа на трансджендър хора.
Съдебната верига: имунитетът на Расате е свален и той е обвинен в хулиганство и телесна повреда; през юни 2022 г. Софийският градски съд го глобява 3000 лв. за хулиганство, но го оправдава за телесната повреда — което води до протест пред Министерството на правосъдието на 27 юни 2022 г. На 10 юли 2023 г. апелативният съд го признава за виновен за лека телесна повреда: шест месеца пробация и 2000 лв. обезщетение за Филипова. След нова жалба през 2026 г. той е оправдан, като съдът се позовава на противоречиви свидетелски показания.
Rainbow Hub се мести и отваря отново през май 2022 г.
Уговорка
Датата често се бърка, включително в англоезични справки. Нападението е на 30 октомври 2021 г. 2023 г. е годината на апелативната присъда, не на нападението.
Рекорд
Петнадесетият София Прайд, 18 юни 2022 г., е най-големият дотогава: 12 000 души по данни на ILGA-Europe.
Шестнадесетият прайд през юни 2023 г. е описан в същия годишен преглед само като събрал „хиляди“ — точно число няма.
Уговорка
Самите организатори говорят за „близо 15 000“ за 2022 г., а българско ЛГБТ издание съобщава „над 12 000“. Публикуваме 12 000, защото това е цифрата в независим международен отчет, и отбелязваме по-високата оценка на организаторите.
Забраната в училищата
Народното събрание приема със 154 гласа „за“, 8 „против“ и 9 „въздържал се“ (при 240 места) изменение в Закона за предучилищното и училищното образование, внесено от проруската партия „Възраждане“. То забранява „пропагандата, популяризирането и подстрекаването по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната“.
Георги Свиленски от БСП предлага гласуването да мине направо на второ и последно четене. В около три часа дебат единствената, която възразява, е Елисавета Белобрадова: „Не разискваме реално законодателство, а извършваме акт на политическа кампания.“
Протестиращи на площад „Независимост“ наричат приетото „законът на омразата“. През следващите седмици има протест с искане за президентско вето (15 август), група чуждестранни посланици потвърждава ангажиментите по правата на човека (16 август), а проруска партия започва да напада учители, които са се противопоставили на закона (22 август).
Ние сме хора, не пропаганда
Осемнадесетият София Прайд се провежда под този надслов — пряк отговор на закона от 2024 г. Обявени са шест контрапротеста и началото е преместено от 16:00 на 17:30 от съображения за безопасност. Шест фирми за външна реклама отказват да разположат кампанията на прайда.
Адвокатката Деница Любенова от „Действие“ казва тогава: „Вече не можем да разчитаме толкова на широка обществена подкрепа“ — заради „растяща реторика, която представя ЛГБТИ хората и техните права като заплаха“.
София Прайд 2026
София Прайд 2026 се провежда на 13 юни в празнична атмосфера и без съобщени инциденти, успоредно с контрасъбитие „Марш за семейството“, подкрепено от партията на министър-председателя Радев „Прогресивна България“ и с участието на ръководството на Православната църква.
Уговорка
Нито един от отчетите, които отворихме, не дава брой на участниците за 2024, 2025 и 2026 г. Затова тук няма цифра. Ще я добавим, когато има източник.
Къде сме днес: член 157 все още съществува
Член 157 никога не е отменян. И днес той е самостоятелен състав, формулиран чрез „полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от същия пол“. След измененията от 1982, 2015, 2023 и 2026 г. ал. 1 наказва такива действия, извършени чрез сила, заплашване, използване на положение на зависимост или надзор, или спрямо човек, лишен от възможност за самоотбрана — с лишаване от свобода от две до осем години.
След измененията от 2026 г. защитеният праг в ал. 3, 4 и 6 е 16 години. Това не е връщане на неравенството: през 2026 г. общата възраст за съгласие в България стана 16 за всички, в цялата глава за половите престъпления. Казваме го изрично, защото международните справочници отбелязват „16 от 2026 г.“ без този контекст и това лесно се чете грешно.
Структурният проблем обаче остава: България продължава да урежда еднополовото сексуално насилие в отделен член от чл. 152 (изнасилване). Това е пряко наследство от архитектурата на 1951 и 1968 г.
Хора, и какво знаем за тях
Тук е мястото, където повечето сайтове изсипват двайсет имена и една снимка. Ние няма да го направим.
Българската историография по темата е тънка и оспорвана. За почти никого от миналото няма изказване от първо лице — има роднини, биографи, полицейски преписки и слухове. Затова всяко име тук носи етикет какво точно стои зад него. Ако етикетът е слаб, това е част от информацията, а не дефект на дизайна.
Трима добре документирани души струват повече от двайсет предположения. Особено когато предположенията са за хора, които не могат да отговорят.
Нивата на доказателство
- Сам го е казал
- Отворили сме и сме прочели източник, в който човекът говори за себе си, със свои думи.
- Съобщено, че е говорил публично
- Справочници сочат интервюта, до чиито оригинали не стигнахме. Вероятно, но непроверено от нас.
- Документирана връзка или документирано преследване
- Свидетелство на близък човек или архивно/историческо документиране. Без изказване на самия човек.
- Твърдение на историци и биографи
- Посмъртно твърдение в книга или статия. Най-слабото ниво, което изобщо публикуваме — и то само с уговорка.
Сам го е казал
Азис
Васил Троянов Боянов, поп-фолк певец
В дълго интервю от 2017 г. Азис говори за себе си без заобикалки. Това е недвусмислено самоопределяне — прочетохме пасажа в контекст.
Той е и обект на документиран държавен акт на цензура: през ноември 2007 г. билбордовете му с партньора му са свалени по разпореждане на тогавашния кмет на София. Ройтерс го описва през 2008 г. като „гей идола“ на България.
Значи Господ ме е направил циганин, гей, дебел, само някаква ужасна болест не ми е дал.
Азис, интервю за interview.to, 2017 г. Уговорка
Справочна статия съобщава, че в края на януари 2026 г. се е оженил за американски партньор във Флорида, позовавайки се на интервю за bTV от 30 януари 2026 г. Не отворихме това интервю — приемай брака като вероятен, не като проверен.
Сам го е казал
Йордан Славейков
писател и театрален режисьор
На 17 юни 2016 г. Славейков публикува в личния си блог есе от първо лице за това какво е да живееш като гей мъж в България. Прочетохме публикацията. Тя се приема за неговия каминг аут.
Текстът е и добър исторически документ сам по себе си: в него той отбелязва, че Наказателният кодекс още няма престъпление от омраза, че „да си хомосексуален в България не е престъпление по силата на НК от далечната 1968 година“, и че осем години след убийството на Михаил Стоянов присъдите още не са окончателни.
Продължавам да срещам добре или зле прикрита към мен омраза сред хора, които мисля като свои приятели.
Йордан Славейков, личен блог, 17 юни 2016 г. Съобщено, че е говорил публично
Мариус Куркински
актьор и режисьор
Според справочна статия, позоваваща се на в. „Стандарт“ от 5 април 2014 г., Куркински публично споделя, че е гей, още през 90-те години. В интервю за „24 часа“ от 25 декември 2011 г. той казва, че „връзката между мен и жена е невъзможна. Важно е да бъдем честни в този случай“ — като същевременно заявява категорично несъгласие с еднополовия брак и осиновяването.
Ако датирането в 90-те издържи, Куркински е най-вероятно първата видна българска публична фигура, която говори открито. А това, че го прави, докато е против равенството в брака, е само по себе си исторически интересно: то улавя формата на българския публичен разговор.
Уговорка
Не отворихме нито статията в „Стандарт“, нито интервюто в „24 часа“ — по-старите адреси на „Стандарт“ не се зареждат. Датирането „90-те“ е със средна сигурност и трябва да се провери, преди някой да го публикува като „първият“.
Съобщено, че е говорил публично
Люси Дяковска
певица, No Angels
Дяковска говори публично за себе си. Справочната статия за нея цитира Bild от 17 октомври 2007 г. със заглавие по нейни думи, репортаж на AfterEllen от 15 октомври 2008 г., според който тя е говорила публично като бисексуална няколко години по-рано и вече се определя като лесбийка, и Novinite от 21 май 2012 г. за плановете ѝ за брак. През 2012 г. участва във „VIP Brother“ с партньорката си Камелия Веселинова.
Уговорка
Не отворихме нито един от тези три материала. Че говори открито за себе си, е много вероятно; хронологията и последователността „бисексуална, после лесбийка“ — доста по-малко. Отбелязваме и че Дяковска е спорна фигура в България по отделен повод: през февруари 2013 г. нейни изказвания за ромите по ARD са публично оспорени като стигматизиращи.
Документирана връзка или документирано преследване
Емил Димитров
певец, 1940 – 2005
На 23 декември 2020 г., на 80-годишнината от рождението на баща си, Емил Димитров-син казва пред в. „Стандарт“: „Баща ми не парадираше, но винаги е казвал, че е бисексуален.“ Прочетохме статията.
Отделно Груев описва текстописеца и импресарио Васил Андреев като негов „интимен приятел“ и записва, че при хайката от 1964 г. властта е възнамерявала да задържи и Димитров, но той е бил в чужбина, „вероятно предупреден от съмишленици“. Андреев прекарва два месеца в тухларната в „Иван Вазов“.
Затова изречението тук може да бъде само едно: синът му е казал публично през 2020 г., че баща му насаме се е определял като бисексуален. Не „Емил Димитров беше бисексуален“.
Документирана връзка или документирано преследване
Георги Парцалев
актьор, 1925 – 1989
Парцалев е сред задържаните при хайката от 1964 г., разпоредена от вътрешния министър Дико Диков. Това е документираната част.
Той никога не е говорил публично за сексуалността си. Твърдението, че е бил гей, стои в две посмъртни български биографии — на Пенчо Ковачев (2018) и на Георги Тошев (2020). Не сме отворили нито една от двете.
Държим това разделение нарочно. Преследването е документирано. Идентичността е чуждо твърдение. Човекът вече не може да каже нищо по въпроса.
Уговорка
Самият списък на задържаните от 1964 г. при Груев стъпва на таблоидни интервюта и на материали, които той може да цитира само като „личен архив“.
Твърдение на историци и биографи
Чавдар Драгойчев
кардиохирург, син на Цола Драгойчева
Груев поставя Драгойчев в центъра на защитения елит: разследването от 1964 г. стига до него, което принуждава чистката да бъде ограничена; а през 70-те и 80-те големият му апартамент на бул. „Толбухин“ (днес „В. Левски“) става място за събиране на 2 февруари — за театрални и филмови режисьори и известни имена.
Няма никакво негово изказване по въпроса. След смъртта му издания, включително „24 часа“ (2016 г.), пишат, че е бил гей. Справочници отбелязват, че не се е женил и няма деца — което не доказва нищо само по себе си.
Уговорка
Източникът на Груев за апартамента е таблоидно интервю от 2006 г. Той също така преразказва, но изрично поставя под съмнение, мемоарно твърдение, че Цола Драгойчева е ходила при Брежнев, за да защити сина си; смята за по-вероятно да е говорила с Тодор Живков.
Твърдение на историци и биографи
Фердинанд I
княз и цар на България, 1861 – 1948
Съвременен български историк (Александър Златарски, 2008 г.) пише, че Фердинанд е бисексуален. В същата справка веднага следва уговорката, че „според съвременници интересът му към женския пол е преобладаващ“ — по биографията на Стивън Констант.
Тоест: сексуалността му е била предмет на приказки приживе и на историческо писане после. Няма самоописание в публичния запис, което да сме намерили. Не сме отворили нито една от двете книги.
Затова няма да го наричаме „българският гей цар“. Това е точно видът твърдение, заради което тази страница съществува в тази форма.
Кого не изброяваме и защо
- Имена, които се въртят из интернет само защото някой е сложил категория в енциклопедична статия — например Васка Емануилова и Емил Чакъров. В текстовете на тези статии няма никакво твърдение по въпроса, камо ли източник. Етикет не е доказателство за нищо.
- Има и други публични личности, за които справочници твърдят, че са говорили открито за себе си, но сочат интервюта, до които не стигнахме. Ще ги добавим, когато отворим самото интервю — не по-рано. Не защото се съмняваме в тях, а защото правилото на тази страница е източникът да бъде прочетен, преди името да бъде написано.
- Слухове, анекдоти и таблоидни „разкрития“ без нищо друго зад тях. Голяма част от българското писане по темата е точно това.
- И най-важното: никого не изваждаме от гардероба. Нито жив, нито мъртъв, когато няма документ. Държавата вече е правила списъци с имена. Ние няма да правим още един.
Мълчанието в архива
Двете основни изследвания по темата на български започват с признанието, че полето почти не съществува. Груев, 2006 г.: „В България ретроспективното изследване на различните видове сексуалност е в своя зародиш. На практика то не се е състояло.“
Той пише също, че законови ограничения — Законът за защита на класифицираната информация и Законът за защита на личните данни — го принуждават да цитира част от базата си само като „личен архив“, и че голяма част от останалото са таблоидни интервюта със съмнителна надеждност. И че разглежда само мъжката хомосексуалност, заради „почти пълната липса на извори за лесбийството през периода“.
Второто по обем изследване на български — това на Петя Пачкова в NotaBene, бр. 58 (2022) — възпроизвежда същите документи, но от открито ревизионистка позиция: поставя „социализма“ в кавички, а развитието на ЛГБТ правата след 1989 г. нарича „легитимиране и стимулиране на хомосексуализма“. Цитираме я само за документите, които препечатва, никога за тълкуванията ѝ.
Липсата на извори не е доказателство, че не е имало хора. Тя е доказателство, че някой се е погрижил да няма следа.
Какво показва документът
- През 1945 и 1946 г. държавата нарежда да се съставят списъци.
- През 1951 г. пише отделен член, който важи и за жените.
- През 1964 г. вдига хайка, съди двайсет и осем души — по други преразкази двайсет и шест — и окачва табло със снимки в Централната баня.
- От 1968 до 2002 г. държи в кодекса състав, който прави видимостта престъпление.
- До 2010 г. МВР още пази регистър на хора, вписани като хомосексуални.
- През 2024 г. парламентът забранява темата в училище със 154 гласа срещу 8.
Между тези дати има хора, чиито имена няма да научим. Не защото не са съществували, а защото са внимавали — и защото при това положение внимаването е било правилното решение. Мълчанието в архива не е празнота. То е следа от натиск, точно както вдлъбнатината е следа от тежест.
Затова, ако някой ти каже, че това е ново, че е мода или че е дошло отвън: най-старото наказание за еднополов акт в българското право е преведено от гръцки преди повече от хиляда години. Ние сме тук от началото. Новото е само, че някои от нас вече го казват на глас.
Източници
Всеки ред по-горе стъпва на нещо от този списък. Правното изследване на БХК от 2001 г. и текстовете на Наказателния кодекс са документи от първа ръка — на тях почива цялата правна част. Където е посочена енциклопедична статия, това означава, че сме прочели статията и бележките ѝ, но не сме успели да отворим самия първоизточник; тези места са маркирани и в текста. Изследването на Пачкова се цитира само заради документите, които препечатва.
- Бойко Боев, „Българското законодателство за хомосексуалните“ (правно изследване)
- Михаил Груев, „Хомосексуалността в България, 1944–1989“
- Наказателен кодекс — действащ консолидиран текст
- Наказателен кодекс — архивно копие с историята на измененията по чл. 157
- Петя Пачкова, „Хомосексуализмът в България“, NotaBene, бр. 58 (цитира се само за документите, които препечатва)
- Бисерка Борисова, „Таен списък с гейове в МВР“
- Anna Mudeva, „About 60 arrested at Bulgaria’s first gay parade“
- История на фондация „Билитис“
- За София Прайд
- ILGA-Europe, Годишен преглед 2022 — България
- ILGA-Europe, Годишен преглед 2023 — България
- Протест след приемането на закона срещу „ЛГБТИ пропаганда“ в училищата
- София Прайд 2025: „Ние сме хора, не пропаганда“
- Интервю с Васил Троянов Боянов (Азис)
- Йордан Славейков, „(Още една) буря в чаша парад“
- Емил Димитров-син: „Татко беше бисексуален“
- София Прайд — енциклопедична статия (ползвана като указател, не като авторитет)
- Убийството на Михаил Стоянов — енциклопедична статия
- Закон за защита от дискриминация — енциклопедична статия
- Фердинанд I Български — енциклопедична статия
- Мариус Куркински — енциклопедична статия (не отворихме цитираните в нея интервюта)
- Люси Дяковска — енциклопедична статия (не отворихме цитираните в нея материали)