Твоите права

Кратката версия

Положението към 13 август 2026 г. Всеки ред е обяснен подробно по-долу, с точния текст на закона.

• НеБрак между двама души от един и същ полНе. Конституцията определя брака като съюз между мъж и жена.
• НеГражданско партньорство или регистрирано съжителствоНе. Такъв закон никога не е приеман от Народното събрание.
• ОтчастиБрак, сключен в друга държава от ЕСПравото на ЕС задължава България да го признае за целите на правото на ЕС. Но няма приета процедура и очаквай отказ на първа инстанция.
• ДаЗащита от дискриминацияДа. Сексуалната ориентация е изрично изброен защитен признак и има безплатна процедура пред КЗД.
• ОтчастиХомофобски мотив при престъплениеДа — отегчаващо обстоятелство от 2023 г. За половата идентичност — не, никъде в кодекса.
• НеСъвместно осиновяване от двойкаНе. Осиновяване от втори родител от същия пол не е възможно.
• НеЗаповед за защита при насилие от партньор от същия полНе. Законът за защита от домашното насилие дефинира „интимна връзка“ само между мъж и жена.

Къде сме сега

ILGA-Europe публикува всяка година „Rainbow Map“ — оценка на 49 европейски държави по 76 критерия в седем области: равенство и недискриминация, семейство, престъпления и език на омразата, юридическо признаване на пола, телесна цялост на интерсекс хората, пространство за гражданското общество и убежище.

В изданието от 12 май 2026 г. България получава 20% и се нарежда на 40-о място от 49. Това е вторият най-нисък резултат сред държавите — членки на ЕС; под нас е само Румъния.

България губи точка заради „възпрепятстване от страна на властите на свободата на сдружаване чрез оперативни проверки, насочени към организации на гражданското общество“. Картата отбелязва изрично, че юридическото признаване на пола остава правно невъзможно, а еднополовите партньорства — непризнати, въпреки решенията на ЕСПЧ и на Съда на ЕС.

Брак и партньорство

Отговорът е кратък: не. Не можеш да сключиш брак с човек от твоя пол в България и не можеш да регистрираш партньорство или съжителство — такъв институт просто не съществува в българското право.

Забраната за брак е на конституционно ниво. Конституцията е в сила от 13 юли 1991 г. (обн. ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г.).

Какво на практика означава това

• Няма еднополов брак и обикновен закон не може да го въведе, докато текстът на чл. 46, ал. 1 стои така.
• Няма гражданско партньорство, няма регистрирано съжителство и няма друг правен статут за еднополови двойки. Към август 2026 г. Народното събрание никога не е приемало такъв закон.
• Чл. 46 урежда брака. ЕСПЧ приема, че за да изпълни задълженията си, България не е длъжна да отваря брака — достатъчен е отделен режим, например партньорство. Тоест въпросът за партньорството опира до политическа воля.

Може ли това да се промени и колко трудно е

Чл. 46 може да бъде изменен от обикновено Народно събрание. Той не е сред въпросите, запазени за Велико народно събрание по чл. 158 — това е важно, защото обратното се повтаря често и не е вярно.

Необходимо е мнозинство от три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни (чл. 155, ал. 1), с резервен режим от две трети по чл. 155, ал. 2. Високо, но не непреодолимо, и не изисква нова конституция.

Койлова и Бабулкова срещу България

Дарина Койлова и Лилия Бабулкова сключват брак във Великобритания през ноември 2016 г. Столична община отказва да го впише в регистрите за гражданско състояние. Те завеждат дело в Страсбург.

На 5 септември 2023 г. Европейският съд по правата на човека, Трето отделение, установява единодушно нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека: България не осигурява каквато и да е правна рамка за признаване и защита на еднополовите двойки.

Съдът постановява, че държавата има позитивно задължение да създаде такава рамка. Изрично не изисква България да отвори брака за еднополови двойки — достатъчен е отделен режим, например гражданско партньорство. Съдът не определя срок; изпълнението се наблюдава от Комитета на министрите на Съвета на Европа.

Дело

Койлова и Бабулкова срещу България, жалба № 40209/20

Решение

5 септември 2023 г., Трето отделение

Нарушение

Чл. 8 ЕКПЧ — право на зачитане на личния и семейния живот

Какво изисква

Правна рамка за признаване и защита на еднополовите двойки

Какво не изисква

Отваряне на брака за еднополови двойки

Изпълнено ли е? Не.

Близо три години след решението, към август 2026 г., в България не е приета никаква правна рамка за еднополовите двойки. Няма закон, няма процедура, няма проект, стигнал до приемане.

Това не е наша оценка: изданието на ILGA-Europe Rainbow Map от 12 май 2026 г. отбелязва изрично, че еднополовите партньорства остават непризнати „въпреки решенията на ЕСПЧ и на Съда на ЕС“.

Брак, сключен в чужбина

Тук положението се промени сериозно през 2025 г. — и е единственото място в тази страница, където правото на ЕС работи в твоя полза по осезаем начин.

Къде стои „бебе Сара“ днес

На национално ниво делото завършва неблагоприятно. През май 2022 г. Административен съд София-град постановява, че трябва да бъде издаден български акт за раждане с двете майки. През март 2023 г. Върховният административен съд отменя това решение и отказва.

Практическият резултат: задължението за документи за самоличност по решението на Съда на ЕС е изпълнено само частично, а признаването по семейноправен ред е отказано.

Тази част е по данни на ILGA-Europe и на междугрупата на Европейския парламент за правата на ЛГБТИК+ хората. Не успяхме да проверим номера на делото и точната дата на решението на ВАС от първичен съдебен източник, затова не ги публикуваме.

Какво означава това за теб на практика

Ако си български гражданин и си сключил брак с партньор от същия пол в друга държава членка, решението по C-713/23 има директен ефект и обвързва българските органи. Можеш да искаш признаване на този статут за целите на правото на ЕС — например при право на пребиваване на съпруга, събиране на семейството и административно третиране, свързано със семейството, когато упражняваш право по правото на ЕС.

Но България не е приела процедура за признаване или транскрибиране и няма потвърдени данни службите по гражданско състояние да вписват рутинно такива бракове. Очаквай отказ на първа инстанция и вероятна нужда от съдебно производство.

Ако си в това положение, вземи индивидуална правна консултация от „Действие“, преди да подадеш каквото и да е. Начинът, по който формулираш искането си, има значение.

Законът за защита от дискриминация

Това е законът, който реално ти дава нещо. Сексуалната ориентация е изрично изброена сред защитените признаци — не се извежда по тълкуване, а е изписана в текста.

Забраната обхваща и пряката, и непряката дискриминация, а списъкът завършва с отворена клауза: всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който България е страна.

А половата идентичност?

Тя е обхваната само косвено и по-тясно. Допълнителните разпоредби на закона казват, че признакът „пол“ включва и случаите на промяна на пола. Формулировката е „промяна на пола“, а не „полова идентичност“ — което спорно покрива транс хора, които не са търсили и не са преминали промяна на правния или медицинския си статут, и небинарни хора.

Как се подава жалба до КЗД

Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е държавният орган, който разглежда жалби за дискриминация, установява дали е налице такава, посочва нарушителя, налага административни санкции и прилага принудителни административни мерки. Производството е безплатно. Ето стъпките, в реда, в който имат значение.

1. 1

   Провери срока: три години

   Чл. 52, ал. 1: „Не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението.“ Три години от деянието, не от момента, в който си разбрал. Ако наближаваш срока, не чакай да събереш всичко — изтекъл срок не се връща.

2. 2

   Избери път: КЗД или съд, не и двете

   Чл. 52, ал. 2: ако същият спор вече е пред съд, Комисията не образува производство. Трябва да избереш. Важно за избора: КЗД не присъжда обезщетение — за пари се води отделно дело по чл. 71.

3. 3

   Напиши жалбата — писмено

   Чл. 51 изисква: име (или наименование) на подателя, адрес, изложение на обстоятелствата, изложение на исканията ти към комисията, дата и подпис. Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат — трябва да се подпишеш с името си. Ако документът е на чужд език, приложи превод на български.

4. 4

   Опиши фактите конкретно и приложи каквото имаш

   Дати, места, имена, длъжности, какво точно е казано или направено. Приложи съобщения, имейли, обяви, снимки, документи, имена на свидетели. Това има правно значение: щом посочиш факти, от които може да се направи извод за дискриминация, доказателствената тежест се прехвърля върху ответника — той трябва да докаже, че не е нарушил правото на равно третиране.

5. 5

   Подай я

   По пощата на бул. „Драган Цанков“ № 35, София 1125, или по имейл на kzd@kzd.bg. „Действие“ поддържа онлайн формуляр, който съставя жалбата и генерира PDF — разпечатваш го, подписваш го и го изпращаш. Комисията има и регионални представители на 28 места в страната, изброени на сайта ѝ; техните контакти не сме проверявали поотделно.

6. 6

   Не плащаш нищо

   Чл. 53, ал. 1: „За производството пред комисията не се събират държавни такси.“ Ал. 2: направените в хода на производството разноски са за сметка на бюджета на комисията. По чл. 50 производството се образува по жалба на засегнатото лице — законът не изисква да си с адвокат, макар че помощ от юрист винаги е добре дошла.

7. 7

   След решението

   Решенията на КЗД подлежат на обжалване пред административните съдилища. За обезщетение за вреди се предявява отделен иск по чл. 71 пред районния съд — по него може да се иска установяване на нарушението, осъждане на ответника да го преустанови, да възстанови положението и да се въздържа занапред, както и обезщетение. По чл. 71, ал. 2 синдикати и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза могат да водят иска от твое име по твое искане или да встъпят като заинтересована страна.

Наказателният кодекс и омразата

Да — от 2023 г. сексуалната ориентация присъства в Наказателния кодекс. Изменението е прието на 28 юли 2023 г., обнародвано с Указ № 152 от 3 август 2023 г. и публикувано в Държавен вестник, бр. 67 от 4 август 2023 г.

То работи по два начина: като отегчаващо обстоятелство при вече съществуващи престъпления и като защитен признак в състава на определени престъпления. Текстовете по-долу са проверени дума по дума в консолидирания текст на кодекса, актуален към изм. ДВ бр. 55 от 16 юни 2026 г.

Където мотивът утежнява наказанието

• Чл. 116, ал. 1, т. 11УбийствоОт 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна
• Чл. 131, ал. 1, т. 12Телесна повредаТежка: 3 до 15 г. Средна: 2 до 10 г. Лека по чл. 130, ал. 1: до 3 г. По чл. 130, ал. 2: до 1 г. или пробация
• Чл. 142, ал. 2, т. 9ОтвличанеОт 7 до 15 години
• Чл. 142а, ал. 3, т. 3Противозаконно лишаване от свободаОт 3 до 10 години
• Чл. 216, ал. 5, т. 4Унищожаване или повреждане на имуществоДо 10 години
• Чл. 320, ал. 3Подбуждане към престъплениеОт 2 до 10 години

В чл. 142, ал. 2, т. 9 и чл. 216, ал. 5, т. 4 думата „хулигански“ липсва — текстът там е „по расистки, ксенофобски или свързани със сексуалната ориентация подбуди“.

Където сексуалната ориентация е част от състава на престъплението

• Чл. 162, ал. 1Проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза чрез слово, печат, средства за масова информация или електронни информационни системиЗатвор от 1 до 4 години, глоба от 5000 до 10 000 лв. и обществено порицание
• Чл. 162, ал. 2Употреба на насилие срещу другиго или повреждане на имота муЗатвор от 1 до 4 години, глоба от 5000 до 10 000 лв. и обществено порицание
• Чл. 162, ал. 3 и ал. 4Образуване или ръководене на такава организация или група; членство в неяАл. 3: 1 до 6 г. и глоба 10 000 – 30 000 лв. Ал. 4: до 3 години
• Чл. 163, ал. 1Участие в тълпа, събрана за нападение над групи от населението, отделни граждани или техни имотиПодбудители и водачи: до 5 г. Останалите: до 1 г. или пробация. Ако са въоръжени: 1 до 6 г. и до 3 г. При тежка телесна повреда или смърт: 3 до 15 г. за подбудителите и водачите
• Чл. 172, ал. 1Възпрепятстване на постъпване на работа

Признаците в чл. 162, ал. 1 са раса, цвят на кожата, произход, национална или етническа принадлежност или сексуална ориентация. Религията не е в ал. 1, но е в ал. 2 — заедно с политическите убеждения.

А реформите между 2023 и 2026 г.?

Реформата, която реално се случи, е самото изменение от август 2023 г. — то е в сила и е част от действащия кодекс.

За периода след това нашето проучване не откри проверен източник за приети или отхвърлени промени, които да добавят половата идентичност към кодекса. Единственото, което можем да кажем със сигурност, е резултатът: консолидираният текст, актуален към 16 юни 2026 г., все още не съдържа израза „полова идентичност“. Не твърдим повече от това, защото не сме го проверили.

Забраната в училище (2024)

През 2024 г. в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) беше добавена забрана, известна публично като забрана за „ЛГБТ пропаганда“. Законопроектът е на партия „Възраждане“ и е прокаран през двете четения в един и същ ден — 7 август 2024 г. Обнародван е с Указ № 199 от 15 август 2024 г. и публикуван в Държавен вестник, бр. 69 от 16 август 2024 г. На 8 и 9 август 2024 г. пред парламента има протести.

Ето точно какво пише. Чл. 11, ал. 2 забранява в системата на предучилищното и училищното образование действия, свързани с налагане на идеологически и/или религиозни доктрини (т. 1), с политическа и партийна дейност (т. 2), и с:

Статус към август 2026 г.

• Забраната е в сила. Консолидираният текст на ЗПУО, актуализиран към ДВ бр. 69 от 31 юли 2026 г., съдържа чл. 11, ал. 2, т. 3 и § 1, т. 16 непроменени.
• На 29 май 2026 г. народните представители Елисавета Белобрадова, Анна Бодакова и Стела Николова от „Демократична България“ внасят законопроект за отпадане на чл. 11, ал. 2, т. 3. Той не е приет. Тази информация е от медиен източник и я даваме с уговорката, че съдбата на висящи законопроекти се променя бързо.
• Не открихме данни забраната да е била отменяна от Конституционния съд. През септември 2025 г. „Действие“, „Сингъл Степ“ и доц. Деяна Марчева официално поискаха от омбудсмана да сезира Конституционния съд — по данни на годишния преглед на ILGA-Europe.

Където законът не дава нищо

Този раздел е кратък нарочно. Няма какво да се добави там, където няма право — по-полезно е да го знаеш предварително, отколкото да го откриеш в най-лошия възможен момент.

Къде да търсиш помощ

Три места, към които можеш да се обърнеш. Публикуваме само контакти, които намерихме на официална страница — затова някъде липсва телефон и не сме го измислили.

Какво не успяхме да проверим

Този списък е тук нарочно. По-полезно е да знаеш къде свършва проверената информация, отколкото да получиш гладка страница, на която не можеш да се довериш.

• Формалният статус на изпълнението на решението по делото Койлова и Бабулкова пред Комитета на министрите: не успяхме да отворим базата данни на Съвета на Европа за изпълнението на решенията. Не знаем в коя процедура по надзор е делото, кога е разглеждано последно и дали България е внесла план за действие. Неизпълнението установяваме от Rainbow Map 2026, а не от документ на Съвета на Европа.
• Номерът на делото и точната дата на решението на Върховния административен съд от март 2023 г. по „бебе Сара“.
• Конкретните членове от Семейния кодекс, които изключват съвместното осиновяване от еднополови двойки.
• Номерът на висящото преюдициално запитване до Съда на ЕС относно изключването на еднополовите партньори от Закона за защита от домашното насилие.
• Номерата на делата по решенията на ВКС от юли 2026 г. за юридическа промяна на пола и въпросът дали новата практика важи и за хора, които не са упражнявали свободно движение в ЕС.
• Дали правната помощ на „Действие“ е изрично безплатна — сайтът не го заявява с толкова думи.
• Отделните контакти на 28-те регионални представители на КЗД.
• Дали някоя българска професионална организация е заемала публична позиция срещу конверсионните практики — не открихме такава, но това е липса на данни, а не доказана липса на позиция.