Не е избор

Как да четете тази страница

В природата

Най-честият аргумент срещу еднополовото привличане е, че е „противоестествено“. Това е проверимо твърдение, а не въпрос на мнение — и е проверявано десетилетия наред.

Еднополово сексуално поведение е регистрирано при над 1500 животински вида, разпределени в почти всички основни групи животни. Това е първото изречение от резюмето на рецензирана статия в Nature Ecology & Evolution от 2019 г. Но същата статия казва честно и следното: „по-голямата част от това, което знаем за разпространението на еднополовото поведение, е резултат от случайни и несистемни наблюдения“. Тоест 1500 е сборен списък от разпръснати доклади, а не преброяване.

Трите числа, които не са едно и също число

Ето поправката, която дължим на читателя. Книгата на Брус Багемил „Biological Exuberance“ (1999) документира над 450 вида — не 1500. Числото 1500 идва по-късно и от другаде. В интернет двете постоянно се слепват и на Багемил се приписва 1500. Не е вярно и всеки, който провери, ще го установи за две минути. По-долу всяко число стои до това, което наистина измерва.

Систематичните преброявания

Когато вместо сборен списък се направи систематичен анализ на цяла група животни, числата са по-малки — и по-солидни. Всяка точка по-долу е приблизително един процент от видовете в групата; точното съотношение е изписано с думи. И в двата случая се брои вид, за който има поне един публикуван доклад, тоест това е долна граница, не горна.

Три изследвания, които отговарят на трите обичайни възражения

Гените

Тук трябва да се внимава в двете посоки. „Открит е ген на гейовете“ е също толкова невярно, колкото и „няма нищо генетично“. Честният отговор е по-скучен и по-силен: частично наследимо, много гени с малки ефекти, без една-единствена причина.

През август 2019 г. в списание Science излиза най-голямото изследване по темата — геномно асоциативно проучване върху почти половин милион души.

Ganna et al., Science, 30 август 2019 г.

Участници в основния анализ

477 522 души

Откъде

UK Biobank (408 995) и 23andMe (68 527)

Повторение върху отделна извадка

15 142 души

Открити значими места в генома

5, от които 3 се потвърдиха

Дял от вариацията, обяснен от всички изследвани варианти

8–25%

Дял, обяснен от полигенните оценки

под 1%

Наследимост: 32,4% по семейни данни, 8–25% по ДНК

В рамките на UK Biobank, върху 106 979 двойки роднини (братовчеди или по-близки), авторите оценяват общата наследимост на 32,4% — с доверителен интервал от 10,6 до 54,3. Този интервал е много широк и това само по себе си е част от отговора: знаем, че генетичното участие е съществено, но не знаем точно колко.

Всички измерени ДНК варианти, взети заедно, не покриват цялата семейна наследимост (8–25% срещу 32%). Това не е странно — при 16 други признака, които авторите проверяват в същата извадка, съотношението е същото. Семейната наследимост обикновено излиза около три пъти по-голяма от тази, която се улавя директно от ДНК.

Останалото е „среда“. И тук идва думата, която в България редовно се превежда грешно.

Близнаците: и защо „средата“ не значи „възпитание“

През 2010 г. в Archives of Sexual Behavior излиза шведско изследване върху 3826 двойки еднояйчни и двуяйчни близнаци от един и същи пол. Извадката е популационна — от проучване сред всички възрастни близнаци в Швеция на възраст 20–47 г., проведено през 2005–2006 г. Това е важно: по-ранните близначни изследвания са работили с доброволци, което изкривява резултата.

Моделирането разделя вариацията на три части: гени, споделена среда (домът, родителите, всичко общо между братята и сестрите) и индивидуална среда (всичко, което не е общо — включително пренаталната биология и личните преживявания).

Прочетете реда „споделена среда“ при мъжете още веднъж. Нула. Домът, родителите, начинът на възпитание — всичко, което братята споделят — обясняват нула от разликите. При жените дават около 16–17%. Това е директният отговор на „заради лошо родителство е“. И обърнете внимание: „индивидуалната среда“ не означава възпитание. Тя включва пренаталната биология и лични събития, а не родителски стил.

Самите автори пишат, че доверителните интервали са широки и че резултатите трябва да се тълкуват предпазливо. Формулировката им е: умерени, предимно генетични фамилни ефекти и умерени до големи ефекти на несподелената среда — социална и биологична.

Как това изследване бива изопачавано

Ganna et al. откриват и генетични корелации с депресия (0,44 при жените, 0,33 при мъжете) и с шизофрения. Този резултат редовно се вади от контекста като „доказателство“, че става дума за психично разстройство.

Ето какво пишат самите автори, дословно: „Подчертаваме, че причинните процеси зад тези генетични корелации са неясни и биха могли да се дължат на фактори на средата, свързани с предразсъдъците срещу хората с еднополово сексуално поведение, наред с други възможности.“ Публикуваме и двете, за да не може страницата да се цитира наполовина.

Заслужава да се знае и още нещо: преди публикуването авторите са провели открити работни срещи с ЛГБТ активисти.

Къде е науката днес

През 2025 г. Felesina и Zietsch правят обобщение в Trends in Genetics (Zietsch е един от авторите на изследването от 2019 г.). Формулировката им: благодарение на близначните изследвания от десетилетия се знае, че еднополовото сексуално поведение има съществен наследим компонент; той се дължи на много често срещани генетични варианти с мънички, но натрупващи се ефекти; а еволюционното обяснение защо тези варианти се задържат остава неясно. Това е състоянието на въпроса — без нито един лозунг.

Редът на раждане

Има един ефект в тази област, който се потвърждава от десетилетия и от много независими извадки: колкото повече по-големи братя има един мъж, толкова по-често се оказва хомосексуален. Нарича се ефект на братския ред на раждане.

През 2018 г. Рей Бланчард обобщава 26 проучвания, обхващащи 25 години: 30 групи хомосексуални и 30 групи хетеросексуални мъже, общо 7140 и 12 837 души.

• Какво точно е това число: отношение на две съотношения — по-големите братя спрямо останалите братя и сестри при хомосексуалните мъже, разделено на същото съотношение при хетеросексуалните. Не означава „с 47% по-вероятно на всеки по-голям брат“. Всяко по-просто преразказване на 1,47 е неточно.
• Ефектът е надежден: в 20 от 30 сравнения е значимо над 1,00, в 9 е над 1,00 без значимост и само в едно е под 1,00 без значимост. Големината му не зависи от големината на семейството.
• Ефектът се отнася само за мъже и обяснява само част от случаите. Не публикуваме число за това каква част — не успяхме да проверим такова.

Хипотезата за майчиния имунен отговор

Предложеното обяснение е пренатално. При всяка бременност с момче част от майките развиват антитела срещу белтък, свързан с Y-хромозомата и важен за развитието на мъжкия мозък; вероятността това да се случи расте с всяка следваща мъжка бременност.

През 2018 г. в PNAS излиза пряка проверка на хипотезата. След статистическо отчитане на броя бременности майките на гей синове — особено тези с по-големи братя — имат значимо по-високи нива на антитела срещу белтъка NLGN4Y от контролните групи жени, включително от майките на хетеросексуални синове.

Каквото и да се окаже накрая с този механизъм, посоката е ясна и е важна за всеки родител, който чете това: предложената причина действа преди раждането. Няма нищо общо с възпитание, с приятелски кръг, със „съблазняване“ или с „вербуване“.

Това е асоциация от едно изследване с умерени по размер извадки. Авторите пишат, че резултатите „подсказват“ връзка. Ние също казваме „подсказват“, а не „доказват“.

Кога медицината спря да го смята за болест

Това не е една драматична дата, нито едно гласуване. Това е процес, разтеглен в продължение на около петнайсет години, а после и втори процес на нивото на Световната здравна организация. Именно защото е бавен и поетапен, обяснението „просто го промениха по политически причини“ не издържа.

1. 1973

   Американската психиатрична асоциация премахва диагнозата от DSM

   Диагнозата „хомосексуалност“ отпада от второто издание на Диагностичния и статистически наръчник. Източник: Drescher, „Out of DSM: Depathologizing Homosexuality“, Behavioral Sciences, 2015 — рецензирана история точно на това решение.

2. след 1973

   Появява се преходна категория

   В следващите преиздания на DSM-II влиза „нарушение на сексуалната ориентация“ — за хора, които са „обезпокоени от нея, в конфликт с нея или желаещи да променят хомосексуалната си ориентация“.

3. 1980

   DSM-III: „егодистонна хомосексуалност“

   Преходната категория се преименува, но остава — все така за дистреса, а не за ориентацията.

4. 1987

   И тя изчезва

   Терминът вече не се появява в DSM-III-R (1987 г.), нито в DSM-IV (1994 г.), нито в DSM-IV-TR (2000 г.).

5. май 1990

   Световната здравна асамблея приема МКБ-10

   Резолюция WHA43.24. Класификацията влиза в сила на 1 януари 1993 г. Според собствената страница на СЗО това са датите — често срещаното твърдение „в сила от 1992 г.“ не се потвърждава от нея.

6. 2014

   Работната група на СЗО препоръчва пълно заличаване

   Преглед на публикуваното след 1990 г. открива слаб научен интерес към тези категории и никаква клинична полза от тях: те нито помагат при избора на лечение, нито дават нужна информация за общественото здраве, а употребата им „може да причини ненужна вреда, като забави точната диагноза и лечение“. Публикувано в Бюлетина на самата СЗО.

7. май 2019

   Приета е МКБ-11

   Резолюция WHA72.15; в сила от 1 януари 2022 г. В МКБ-11 и в DSM-5 няма нито една категория, която да се прилага към човек заради сексуалната му ориентация.

Ако някой ви покаже код F66 в български справочник

Ще стане. България работи с МКБ-10, а в нея наистина съществува раздел F66 — „психологични и поведенчески разстройства, свързани със сексуалното развитие и ориентация“, с подкатегории като F66.0, F66.1, F66.2, F66.8 и F66.9. Проверихме ги директно в справочника на СЗО.

Три неща обаче са верни едновременно. Първо: самата МКБ-10 изрично отбелязва, че сексуалната ориентация сама по себе си не се смята за разстройство. Второ: F66.1 („егодистонна сексуална ориентация“) описва човек, чиято ориентация „не е под съмнение, но той желае да е различна заради съпътстващи психологични и поведенчески разстройства“ — тоест кодът е за страданието около ориентацията, а не за ориентацията. Трето: работната група на СЗО препоръча целият раздел да отпадне и в МКБ-11 той отпадна.

Как звучи това на прост език

И трите изречения са от една и съща страница на Американската психологическа асоциация (2008 г.) и трябва да се четат заедно. „Няма консенсус за точните причини“ не означава „значи е избор“ — на същото място пише, че повечето хора не преживяват избор. Публикуваме и трите, за да не може страницата да се цитира наполовина.

Може ли да се „поправи“

Тук вече не става дума за любопитство. Колко разпространени са тези практики в България — не знаем, не открихме проверени данни и няма да гадаем. Знаем обаче едно нещо от изследванията там, където е измервано: човекът рядко отива сам. Изследванията при юноши описват именно опити, започнати от родител.

По въпроса дали действа, Американската психологическа асоциация отговаря така още през 2008 г.: „Досега няма научно адекватно изследване, което да покаже, че терапия, целяща промяна на сексуалната ориентация (наричана понякога репаративна или конверсионна терапия), е безопасна или ефективна.“

По въпроса дали вреди, данните са по-многобройни и сочат в една посока.

Blosnich et al., American Journal of Public Health, 2020

Силата на това изследване е в една подробност: сравнението е направено след статистическо отчитане не само на демографията, но и на неблагоприятните преживявания в детството. Сигналът за вреда остава и след като се вземе предвид, че детството е било тежко. Отделно, при млади хора на възраст 13–24 г. (Green et al., American Journal of Public Health, 2020 г.) преминалите през такива практики са над два пъти по-склонни да съобщят за опит за самоубийство, а изследване на Ryan и колеги (2020 г.) свързва опитите на родители и изпращането при терапевти и религиозни водачи с депресия, суицидни мисли и опити, по-ниско образование и по-нисък доход.

Кой е против

Резолюцията на Американската психологическа асоциация от февруари 2021 г. заявява, че „научните доказателства и клиничният опит показват, че опитите за промяна на сексуалната ориентация поставят хората пред значителен риск от вреда“, и изброява организациите със същата позиция:

• Панамериканска здравна организация (2012 г.)
• Американска психиатрична асоциация (2000 г.)
• Национална асоциация на социалните работници, САЩ (2015 г.)
• Световна психиатрична асоциация (2016 г.)
• Американска асоциация за консултиране (2017 г.)
• Американска академия по детска и юношеска психиатрия (2018 г.)

Позицията на ООН

Докладът на независимия експерт на ООН Виктор Мадригал-Борлос от 1 май 2020 г. (A/HRC/44/53) заключава, че тези практики са дискриминационни по своята природа и че подлагането на хора на тях „по самото си естество е унизително, нечовешко и жестоко и създава значителен риск от изтезание“.

Докладът описва и на какво се опират: „медицински невярната патологизация на сексуалната ориентация и половата идентичност, проявена чрез интервенции, които причиняват силна болка и страдание и водят до психологически и физически увреждания“. Цитира и Панамериканската здравна организация (2012 г.), според която липсва медицинско оправдание и е налице сериозна заплаха за здравето и правата, и Световната психиатрична асоциация (2016 г.), според която няма надеждни научни доказателства, че вродената сексуална ориентация може да бъде променена.

В анкета, цитирана в доклада — 8000 души от 100 държави — от 940-имата, които съобщават, че са преминали през такива практики, 98% свидетелстват за нанесена им вреда. Докладът препоръчва на държавите да забранят практиките във всички среди: здравна, религиозна, образователна, общностна и търговска, публична и частна.

Забраните по света

Тук трябва да сме особено точни, защото не разполагаме с проверен актуален списък. Единственото, което можем да документираме, е снимката от доклада на ООН от 2020 г.: към онзи момент практиката е криминализирана в Еквадор и Малта; в Канада, Испания и САЩ има забрани на местно ниво; в Бразилия действа резолюция на професионалния орган от 1999 г., разширена през 2018 г. Законът на Малта е „Affirmation of Sexual Orientation, Gender Identity and Gender Expression Act“ от 2016 г.

Оттогава броят на държавите със забрани е нараснал, но ние не сме успели да получим проверен списък към 2026 г. — базите данни, които го поддържат, не бяха достъпни при проверката ни. Затова тук няма да прочетете число. Ще го добавим, когато го проверим.

Дизайнът на забраните също се различава: в Малта пълнолетни, които дават свободно съгласие, са изключени от забраната; редица американски забрани обхващат само психичноздравни специалисти, работещи с непълнолетни, докато европейските обхващат всички практикуващи; в Арагон и Валенсия практиките не могат да бъдат оправдани със съгласие.

А в България

Не открихме забрана на конверсионни практики в българското законодателство и България не фигурира сред държавите със забрани в доклада на ООН от 2020 г. Но не успяхме да проверим това срещу актуален правен източник, затова го записваме като непотвърдена находка, а не като факт. Ако знаете обратното, пишете ни — ще поправим страницата.

Онова, което е проверено и се отнася до България: в записа на ILGA-Europe за страната (последно обновен на 12 май 2026 г.) се посочва, че година след като българският парламент забрани обсъждането на ЛГБТИ теми в училищата, ученици и учители съобщават, че законът е задълбочил страха и тревожността в класната стая; измененията забраняват т.нар. „пропаганда“ на „нетрадиционна сексуална ориентация“ в училищата.

И едно уточнение по същество: позицията на българската медицина по класификацията следва автоматично от членството в СЗО. България работи с МКБ, а в нея хомосексуалността не е разстройство — това е записано в самата МКБ-10, а в МКБ-11 изобщо няма категория, приложима заради сексуална ориентация.

Колко хора всъщност

Числата се различават силно и това не е бъркотия — различните проучвания измерват различни неща. Едно нещо е поведение („имал ли си партньор от същия пол“), друго е идентичност („как се определяш“), трето е привличане. Едно нещо е преброяване, друго е телефонна анкета.

Затова по-долу всяко число стои до това, което измерва, и до държавата, за която важи.

Ръстът от 3,5% на 9% — и какво всъщност означава

Gallup измерва този дял от 2012 г., когато той е бил 3,5%. През 2023 г. е 7,6% (12 145 интервюта, толеранс ±1 пункт), а по данни от 2025 г. — 9%. Това число редовно се използва като доказателство за „мода“, „заразителност“ или „вербуване“.

Но погледнете разбивката по възраст в графиката отгоре: 23% под 30 години, 10% между 30 и 49, и 3% или по-малко над 50. Точно така изглежда една страна, в която по-старите поколения са останали в килера. Гейовете над 50 не са се изпарили — просто по-рядко го казват на непознат по телефона. Ръстът почти сигурно отразява готовността на хората да се определят открито, а не промяна в самите хора.

Още нещо, което рядко се казва в България: бисексуалните са мнозинството в тази съвкупност при всяко измерване. Бисексуалността не е преходен етап и не е рядкост — тя е най-голямата група.

За България нямаме число

И няма да измислим. Не открихме надеждно популационно проучване, което да покаже какъв дял от българите са лесбийки, гейове или бисексуални. Да заемем американско или британско число и да го представим като българско би било по-лошо от това да си признаем.

Голямото европейско проучване на Агенцията на ЕС за основните права (LGBTIQ Survey III, теренна работа 2023 г., публикувано май 2024 г.) събира 100 577 отговора от 30 държави — но участниците са хора, които вече се определят като ЛГБТИК и сами са решили да попълнят анкетата. То е отлично за едно и негодно за друго: показва какво преживяват тези хора, но не може да каже колко са.

От него за България: страната е сред тези с най-високи нива на дискриминация — заедно с Кипър, и в двете страни 50% — и е сред държавите с най-висок дял на съобщени физически или сексуални нападения за пет години. Точния процент за нападенията не публикуваме: в източника, който отворихме, той се появи веднъж като 16% и веднъж като 19%, а докато не сверим кое е вярното, по-честно е да няма число.

Какво още не знаем

Твърдения и данни

Шест изречения, които българските гейове и лесбийки чуват най-често, и какво казват изследванията срещу всяко от тях.

Какво покрива bulgayria